Санкциите на ЕС срещу Жак Бо: култът към единодушието е култ към самоубийствената глупост
Жак Пиле,
В Европа се надига дълбока вълна — не изключително шумна, само че достигаща до самото сърце на това, което ценим най-вече: свободата на словото. Навсякъде страните приготвят апарати за наблюдаване на изявленията, които циркулират в общественото пространство. Тук към този момент говорихме за полицейските и правосъдни тормози — най-много в Германия и Англия — ориентирани против всяко отклоняване от преобладаващия роман за Газа, Израел, Украйна и Русия. Последният епизод обаче е с изключителна тежест: швейцарски експерт по интернационалните връзки преди малко беше глобен от Европейски Съюз.
Новината беше обявена от обичайните медии в термините на формалното официално съобщение, без каквото и да е действително отваряне към спор, какъвто сходна мярка неизбежно изисква. Социалните мрежи, в противен случай, гъмжат от реакции. Множество жители са сюрпризирани, задават си въпроси. Но без обществен отзив.
Жак Бо, някогашен полковник от швейцарските разследващи служби, някогашен специалист на Организация на обединените нации и някогашен пратеник към НАТО, е добре позната фигура в интернет пространството. Той е създател на няколко книги, отдадени на войната сред Украйна и Русия. Неговата специфичност? Работи само с американски и украински източници и няма никакви връзки — директни или косвени — с Кремъл. Може да се оспори даден детайл от разбора му, да се съжалява за някой или различен пропуск, само че качеството на разсъжденията му е впечатляващо. Те се основават на задълбочено познаване на историята, произхода на спора и механизмите, довели до актуалната покруса и задънена улица. Широката му аудитория във франкофонския и англоезичния свят цени точно този взор, който слага под въпрос формалния и банален дискурс.
И все пак посланиците към Европейския съюз преди малко го глобиха, дружно с още 19 персони: упрекнат е, че е разпространявал агитация и тайни теории в интерес на Кремъл след нашествието в Украйна.
Наложена му е възбрана за престояване на територията на Съюза — макар че живее в Брюксел — както и блокиране на банковите му сметки. Тази административна процедура не планува никаква опция за обжалване, нито даже право засегнатото лице да бъде изслушано. Фактът, че това жестоко нарушаване на всички правила на правораздаването не е провокирало никакъв коментар от страна на швейцарските управляващи, е фрапантен. Дори и в случай че те евентуално няма да възпроизведат глобите, наложени в Брюксел.
И в Швейцария словото е под наблюдаване
Всичко това хвърля мрачна светлина върху скорошен план на Федералния съвет. Под управлението на Министерството на защитата ще бъде основан орган за битка с „ дезинформацията “, „ външните намеси “ и фамозните „ подправени вести “. Целта — по този начин да се каже — е да бъдем „ имунизирани “ против риска от нежелани въздействия. Дори се планува интервенция в учебните заведения, с цел да бъдат предупреждавани децата. Федералният консултант Мартин Пфистер, който намерено ухажва НАТО, приветства тази зоркост предвид на актуалните закани, намеквайки за Русия — все по-често упреквана, че се готви да нахлуе в Западна Европа през идващите години.
Воинствената ескалация на шепа европейски водачи пораства с всеки минал ден. Германецът Мерц стига до такава степен да приравнява Путин с Хитлер. При състояние че значително експерти по стратегическите и политическите действителности считат сходна заплаха от континентална война за нереалистична. Но и тук дебатът е едва отворен: чуват се по някоя друга друга нотка, бързо маргинализирана.
В кратковременен проект най-лошото е другаде — в привикването към фабрикувани разкази. Най-малката нюансировка, най-предпазливото противоречие биват подозирани в про-путинизъм. За благополучие съществува пространството на обществените мрежи, само че и те са следени и ще бъдат от ден на ден. Никой не припомня, че по време на Студената война просъветската журналистика беше налична на Запад. Никой не споделя какъв брой е значимо познаването на всички съществуващи тези, с цел да се основат условия за възможен кротичък разговор. Вместо това швейцарският план на Мартин Пфистер и компания — контрол върху това какво може и какво не може да се споделя — в действителност, както написа Давид Бинер във Weltwoche, съставлява въвеждането на „ министерство на Истината “.
Този в действителност отвод от свободата на изложение опонира на всички „ демократични полезности “, които твърдим, че пазиме. Става дума за директна офанзива против главните права, обезпечени, наред с други, от Европейската спогодба за правата на индивида. Още по-подмолно е, че това безмълвно моделира самата душeвност на обществото, което последователно губи навика си да дебатира. Изправени сме пред цивилизационно предизвикателство.
Това, което би трябвало да ни активизира през днешния ден, е идеята на интелекта. В етимологичния смисъл на думата, произлизаща от латинския глагол intelligere — „ диференцирам, разбирам “, формиран от inter („ сред “) и legere(„ групирам, предпочитам, чета “). С други думи: опитът да се свързват обстоятелствата. Дори когато си опонират.
Култът към единодушието, в противен случай, е фетиш към самоубийствената нелепост.
В Европа се надига дълбока вълна — не изключително шумна, само че достигаща до самото сърце на това, което ценим най-вече: свободата на словото. Навсякъде страните приготвят апарати за наблюдаване на изявленията, които циркулират в общественото пространство. Тук към този момент говорихме за полицейските и правосъдни тормози — най-много в Германия и Англия — ориентирани против всяко отклоняване от преобладаващия роман за Газа, Израел, Украйна и Русия. Последният епизод обаче е с изключителна тежест: швейцарски експерт по интернационалните връзки преди малко беше глобен от Европейски Съюз.
Новината беше обявена от обичайните медии в термините на формалното официално съобщение, без каквото и да е действително отваряне към спор, какъвто сходна мярка неизбежно изисква. Социалните мрежи, в противен случай, гъмжат от реакции. Множество жители са сюрпризирани, задават си въпроси. Но без обществен отзив.
Жак Бо, някогашен полковник от швейцарските разследващи служби, някогашен специалист на Организация на обединените нации и някогашен пратеник към НАТО, е добре позната фигура в интернет пространството. Той е създател на няколко книги, отдадени на войната сред Украйна и Русия. Неговата специфичност? Работи само с американски и украински източници и няма никакви връзки — директни или косвени — с Кремъл. Може да се оспори даден детайл от разбора му, да се съжалява за някой или различен пропуск, само че качеството на разсъжденията му е впечатляващо. Те се основават на задълбочено познаване на историята, произхода на спора и механизмите, довели до актуалната покруса и задънена улица. Широката му аудитория във франкофонския и англоезичния свят цени точно този взор, който слага под въпрос формалния и банален дискурс.
И все пак посланиците към Европейския съюз преди малко го глобиха, дружно с още 19 персони: упрекнат е, че е разпространявал агитация и тайни теории в интерес на Кремъл след нашествието в Украйна.
Наложена му е възбрана за престояване на територията на Съюза — макар че живее в Брюксел — както и блокиране на банковите му сметки. Тази административна процедура не планува никаква опция за обжалване, нито даже право засегнатото лице да бъде изслушано. Фактът, че това жестоко нарушаване на всички правила на правораздаването не е провокирало никакъв коментар от страна на швейцарските управляващи, е фрапантен. Дори и в случай че те евентуално няма да възпроизведат глобите, наложени в Брюксел.
И в Швейцария словото е под наблюдаване
Всичко това хвърля мрачна светлина върху скорошен план на Федералния съвет. Под управлението на Министерството на защитата ще бъде основан орган за битка с „ дезинформацията “, „ външните намеси “ и фамозните „ подправени вести “. Целта — по този начин да се каже — е да бъдем „ имунизирани “ против риска от нежелани въздействия. Дори се планува интервенция в учебните заведения, с цел да бъдат предупреждавани децата. Федералният консултант Мартин Пфистер, който намерено ухажва НАТО, приветства тази зоркост предвид на актуалните закани, намеквайки за Русия — все по-често упреквана, че се готви да нахлуе в Западна Европа през идващите години.
Воинствената ескалация на шепа европейски водачи пораства с всеки минал ден. Германецът Мерц стига до такава степен да приравнява Путин с Хитлер. При състояние че значително експерти по стратегическите и политическите действителности считат сходна заплаха от континентална война за нереалистична. Но и тук дебатът е едва отворен: чуват се по някоя друга друга нотка, бързо маргинализирана.
В кратковременен проект най-лошото е другаде — в привикването към фабрикувани разкази. Най-малката нюансировка, най-предпазливото противоречие биват подозирани в про-путинизъм. За благополучие съществува пространството на обществените мрежи, само че и те са следени и ще бъдат от ден на ден. Никой не припомня, че по време на Студената война просъветската журналистика беше налична на Запад. Никой не споделя какъв брой е значимо познаването на всички съществуващи тези, с цел да се основат условия за възможен кротичък разговор. Вместо това швейцарският план на Мартин Пфистер и компания — контрол върху това какво може и какво не може да се споделя — в действителност, както написа Давид Бинер във Weltwoche, съставлява въвеждането на „ министерство на Истината “.
Този в действителност отвод от свободата на изложение опонира на всички „ демократични полезности “, които твърдим, че пазиме. Става дума за директна офанзива против главните права, обезпечени, наред с други, от Европейската спогодба за правата на индивида. Още по-подмолно е, че това безмълвно моделира самата душeвност на обществото, което последователно губи навика си да дебатира. Изправени сме пред цивилизационно предизвикателство.
Това, което би трябвало да ни активизира през днешния ден, е идеята на интелекта. В етимологичния смисъл на думата, произлизаща от латинския глагол intelligere — „ диференцирам, разбирам “, формиран от inter („ сред “) и legere(„ групирам, предпочитам, чета “). С други думи: опитът да се свързват обстоятелствата. Дори когато си опонират.
Култът към единодушието, в противен случай, е фетиш към самоубийствената нелепост.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ